Имам си една приятелка. Тя не е кучка с мъжете, даже напротив. Знае как да се държи с тях, как да им влезе под кожата и да постигне, каквото иска. А те са щастливи, когато им обръща внимание. Всички те искат внимние, зажаднели са за внимание и сякаш само това осмисля деня им. Доста от тях остават с разбито сърце, но какво да се прави. Тази е цената, която трябва да платят, за вниманието, защото моята приятелка е малко непостоянна в желанията си и, така да се каже, просто "се забавлява". Аз я подкрепям, защото "По-добре тя тях, отколкото те нея" и просто защото е приятелка. Всичко е наред, ако не пипам нейните мъже, а тя не пипа моите. Проблем? Да. Скоро всичките ни общи познати ще се превърнат в нейни бивши.

Бившите с разбити сърца избягват близките на бившата, за да не им напомнят за нея, за да не контактуват повече с нея и да не попаднат случайно в нейната компания. Така се лишавам от приятелите си от мъжки пол, което е неприятно, откъдето и да го погледнеш. Е, явно не са ми били истински приятели, щом просто са изчезнали. Значи майната им, страхливци, слабаци. Нима не са се научили, че загубата е неприятна. Да изгубиш гадже, приятел, куче - все едно, все гадно. На моменти дори злорадствам, защото ги боли. Знам, че не е хубаво, но понякога си мисля, че си заслужават болката и браво на приятелката ми, която ги е отсвирила навреме. А компания за бира винаги се намира. Виж приятелите - там вече е по-сложно.